Откъс от „Кармен“ на Проспер Мериме
Съмнявам се много, че г-ца Кармен е чистокръвна циганка; тя беше поне безкрайно по-красива от всички жени на нацията й, които някога съм срещал. Испанците казват, че за да бъде една жена красива, тя трябва да съчетава тридесет „толкова“ или, ако щете, да може да се определи с поне десет прилагателни, всяко от които да се отнася към три части на нейната личност. Например три неща у нея трябва да са черни: очите, миглите, веждите, а три — тънки: пръстите, устните, косите. За останалото вижте Брантом. Моята циганка не можеше да претендира за такова съвършенство.
Нейната великолепна гладка кожа имаше цвета на мед. Очите й бяха полегати, но възхитително изрязани; устните й бяха доста пълни, но добре очертани и откриваха зъби, по-бели и от обелен бадем. Косите й, малко корави, бяха черни със синкав отблясък, дълги и лъскави като крило на гарван. За да не ви отегчавам с излишни описания, ще ви кажа изобщо, че наред с всеки недостатък тя притежаваше и по едно очарователно качество, което изпъкваше още по-силно вследствие на контраста. Това беше странна и дива хубост, която отначало изумяваше, но не можеше да се забрави. Особено очите й имаха сластно и същевременно свирепо изражение, което оттогава не съм виждал у ничий друг поглед. „Око циганско — око вълче“ — казва една испанска поговорка и тя издава добра наблюдателност. Ако нямате време да посетите зоологическата градина, за да разучите погледа на вълка, наблюдавайте вашата котка, когато дебне врабче.
English
