Лафкадио Хърн (1850–1904 г.) е проникновен познавач на традиционната японска култура и литература. Талантлив писател и поет, той още приживе е оценен от западните критици като „един от неподправените изразители на изящния японски естетизъм“. Ирландец по рождение, Лафкадио Хърн прекарва почти 30 години в Далечния изток.
През 1890 г. заминава като кореспондент на списание „Харпър“ в Япония. Там открива своя дом и вдъхновение. Започва да работи като учител в Мацуе. През 1891 г. се жени за Сецу Коизуми, дъщеря на самурай. Имат четири деца.
През 1985 г. приема името Коизуми Якумо, а по-късно и будизма. Става натурализиран японец през 1896 г. и се премества като преподавател по английска литература в Токийския имперски университет.
Статиите му за Япония се публикуват в списание „Атлантик Монтли“, а просле и в други вестници в САЩ.
След 1896 г. до 1903 г. е неговият най-блестящият и плодотворен период. Книгите му го представят като един от най-големите познавачи на историята и културата на Япония. На нея посвещава петнайсет книги с разкази и есета, за обичаите, религията, литературата, историята и хайку-поезията. Оценен е от западната критика като „един от неподправените изразители на изящния японски естетизъм“.
Лафкадио Хърн умира от инфаркт на 26 септември 1904 г. в Токио. Погребан е в гробището „Джошигая“ в Токио.
English
