Бърнс става едновременно един от създателите на новата шотландска лирика и неин класик. Благодарение на него ще се запази завинаги един пиетет към този малко архаичен диалект, който ще се изучава от любителите на поезията в Лондон и в Южна Англия. Може би с Бърнс окончателно се утвърждава полидиалектизмът на английската поетическа традиция.

Основната причина за писането на скотиш е любовта на Бърнс към фолклора. Той е цял във фолклорните мотиви. Много от неговите песни са предназначени да се пеят — указана е и популярната мелодия, която се има предвид. Бърнс е на нивото на гениалните и анонимни шотландски фолклорни поети, той е експлозия на шотландския национален гений. Това е било забелязано още от Гьоте. „Древните песни на неговите предци живееха още в душата на народа… и високото съвършенство на тези образци се бе въплътило в него…“ […]

Името му се превръща в мит. Той е на масата на всеки шотландски студент — създател на новото самосъзнание на Шотландия. Когато селяните емигрират в Щатите, Канада или Австралия, те взимат със себе си торба пръст от нивите на бащите и стихосбирката на Бърнс. Една вълна от симпатия на неговото творчество залива Европа. От Гьоте до Бенедето Кроче неговите стихове са коментирани, адмирирани и анализирани. Така от шотландски, Робърт Бърнс става световен поет — днес той принадлежи еднакво и на Шотландия, и на човечеството.
Владимир Свинтила