„Ние ходим на върховете. Слизаме само когато стигнем дотам, откъдето не можем повече да се изкачваме.“
Те се сприятеляват още като деца. Пиетро, гражданчето от Милано, и Бруно, селянчето от Алпите. Две момчета – два различни свята, свързани доживот от приятелството и зова на планината. Планината, която неохотно отстъпва пред бавно пълзящия по нея модерен свят, но успява да запази непокътнати най-високите си и негостоприемни върхове. Там, по суровите ѝ чукари, са любовта и краткото щастие на Бруно. Той следва дедите си – корави мъже във вечна битка с природата и със себе си. Единствен смисъл и красота на съществуването им.
English
_46798_1.jpg)
