Тя е жената, която Наполеон обича до сетния си дъх, въпреки че е по-възрастна от него, въпреки изневерите ѝ и въпреки че не го е дарила с наследник. Защо? До ден-днешен тази загадка остава без отговор. Може би защото няма рационално обяснение за любовта.

Когато красивата креолка от Мартиника пристига в Париж, страната още се съвзема след кървавата революция. Жозефин, избягнала на косъм гилотината, бързо се превръща в най-популярната куртизанка, опитна в любовното изкуство.

На една официална вечеря тя подхваща флирт с Наполеон – двайсет и шест годишен, некрасив и неопитен с жените. Младият корсикански генерал е запленен и по-късно признава, че до края на вечерта вече е бил лудо влюбен в Жозефин. Така започва една от най-прочутите любовни истории.

Жозефин става дясната ръка на съпруга си, печелейки доверието на хора, които той използва за целите си. Наполеон прощава изневерите ѝ, а и самият той не е светец, но връзката помежду им е не само плътска, а много по-дълбока. След време, когато Наполеон решава да се разведе и да се ожени за австрийската принцеса Мария Луиза, за да се сдобие с така жадувания наследник, Жозефин е сломена от мъка. Но тя не я издава – организира бляскави тържества, криейки сълзите си.

Само че бракът с Мария Луиза не донася щастие на знаменития пълководец. След поражението при Ватерло той е заточен на остров Света Елена, където умира, шепнейки името на любимата си Жозефин.

Няма добавен откъс от книгата!