Вашата количка е празна!
Убийството на Богородица и още четири нови драми
Четенето на книги, освен всичко друго, е здравословно. Целият човешки организъм, всички органи работят заради мозъка, спре ли да работи мозъкът, организмът губи мотивацията си да съществува и започва да се разпада. (Справка: повечето пенсионери, отивайки уж на „заслужен отдих“, престават да използват мозъка си и бързо се скапват.)
Затова мозъкът не трябва да се оставя нито миг в покой! Всички сте виждали в края на всеки филм да се точат дълги надписи с имената на хората, създали филма – когато ти четеш, твоят мозък трябва сам да извърши цялата работа, която са свършили всички онези стотици хора: режисьори, редактори, консултанти, актьори, оператори, художници, музиканти, гримьори, моделиери и прочие, и прочие... за да видиш и чуеш чрез собственото си въображение всичко онова, което ти показват наготово от екрана.
Четенето на пиеси е още по-голямо предизвикателство за въображението: няма ги дългите описания на автора кой какво мисли, кой какво чувства, кой какво прави – само по диалога мозъкът ти трябва да дешифрира мислите, чувствата и действията на героите и да разиграе пред очите ти цялата история.
Мисли, мой мозък! – както е казал Хамлет.
Стефан Цанев
Стефан Цанев
Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му „Мравки и богове“ е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани.
Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната или сатиричната патетика е в основата на риторичната организация на словото му. Това до известна степен изразява и характерните нагласи на голяма част от поколението на поетите от 60-те години на ХХ век, към което принадлежи Цанев. Сред тях той се отличава с по-ясна и категорична заявеност на опониращия дух, с по-малък интерес към сложните поетически форми и неразчитащи на широк отзвук експерименти. В този смисъл той е своеобразен български аналог на някои от представителите на „естрадните“ автори в руската поезия от 60-те години на миналия век и най-вече на Евтушенко. Гражданската ангажираност на Цанев и готовността му да откликва по широк спектър от парливите въпроси на деня го поставят сред най-познатите медийни личности на днешна България.
Няма добавен откъс от книгата!