Книгата „Треска за бебе” на ирландската писателка Шинейд Морирати е приятно, непринудено и задържащо вниманието четиво. Разказът се води в първо лице и звучи изключително искрено и автентично. На места повествованието ще ви просълзи, а на други ще ви разсмее от сърце, каквото може да направо само един добър роман. Неслучайно критиката определя героинята на Мориарти - Ема, като сходна по душевност с любимата на женската аудитория Кари Брадшоу от „Секса и града”. Повествованието е подобно - наситено с много остроумни диалози, хумор и откровеност, единствено централната темата тук е майчинството и зачеването. Книгата си струва да се прочете не само заради забавната и страна, но и заради безкрайната човечност и искреност, която лъха от нея.
След двугодишни опити да забременее Ема решава, че единствената възможност, която ѝ остава, е да осинови дете от Русия. И от тук започва ходене по мъките. Кандидатите трябва да докажат, че са годни да бъдат родители, че са физически, психически и материално в състояние да осигурят на бъдещето си дете пълноценен живот. Под лупа оглеждат не само тях, но и близките и приятелите на двойката. След първоначалното одобрение идва ред на нови и нови процедури, съпроводени с постоянно препъване в бариерите на бюрокрацията. Главната героиня се забърква в поредица от ситуации, които усложняват живота ѝ и я хвърлят в паника, но в крайна сметка всичко успява да се разреши положително. Следва и самият процес на намиране на дете, сблъсъкът с мнението и неодобрението на роднините. На финала Ема и съпругът ѝ Джеймс посещават Русия, виждат своя бъдещ син и го обикват от пръв поглед. Дни преди идването му вкъщи Ема разбира, че е бременна. Оказва се, че покрай цялото суетене и перипетии около процедурите за осиновяването, не е обърнала внимание на факта, че е вече бременна...
English
