Вашата количка е празна!
Протестирайки последните сълзи Се стопиха с въздишка на лицето Миг след това там засия Най-прекрасният букет на светлината Изгрявайки от подножието На затаилото препускащия си дъх сърце. Но там някъде блестяха Две неотронени сълзи - Очите на дъгата.
Антон Кабрански
Бележка : HTML не е позволен!
Няма добавен откъс от книгата!
Сайтът ни използва Бисквитки (Cookies). За повече информация, може да посетите:
English
