Your cart is empty!
Протестирайки последните сълзи Се стопиха с въздишка на лицето Миг след това там засия Най-прекрасният букет на светлината Изгрявайки от подножието На затаилото препускащия си дъх сърце. Но там някъде блестяха Две неотронени сълзи - Очите на дъгата.
Антон Кабрански
Note : HTML is not allowed!
There is no added resume!
Our site uses cookies. For more information, visit:
Български
_46828_1.jpg)
