В „Непоръчан портрет“ Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината – да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да може да заспи. Тъжно е, защото, въпреки че си плащаме скъпо, не само че не поръчваме музиката, но най-често това, което остава след нас, е един непоръчан портрет.
Петър Чухов
English
