Любомир Николов е между най-талантливите ни съвременни поети. Не издава често, защото е взискателен и прецизен автор. Новата му сбирка „Ленива лава“ включва стихотворения писани през последните десет години. Това са различни по формат словесни визии, бляскави фрагменти, индиректни внушения, мисловни и живописни метафори. Конструкцията на ръкописа е премислена и много внимателно подредена – от предметното и природно завръщане към родовата памет, през прелестната игра на взиранията в незабележимото, до презокеански полети на мисълта и изумително аналитични прозрения.

В тази стихосбирка Любомир Николов сякаш се бори с духа на природата, в стремежа си да преодолее грандиозното ѝ привличане, и тази неразбираема за мнозина игра на борба, може да се обясни много лесно, ако знаем, че поетът пътува към поезията си от село Киряево, Видинско до гигантските мравуняци на Северна Америка, където от години живее. Въпреки привидната лекота, с която се чете тази книга, тя не лековата, а обратно – при пръв прочит дори внимателният читател ще забележи само част от внушенията му и непременно ще изпита потребност за второ пътешествие по ръба на кратера, от който се стича ленивата лава на мъдростта. Както и уж небрежната наблюдателност на автора, осенена от българската му меланхолия по красотата на мига.

Няма добавен откъс от книгата!