Вашата количка е празна!
Антология на българската поезия
„Антология на българската поезия“, съставена от Гео Милев, излиза за първи път през 1925 г. (издателство „Филип Чипев“, София). През 1940 г. като том 3 на избраните произведения на Гео Милев под редакцията на Мила Г. Милева отпечатани в печатница „В. Иванов“ в София, излиза второ издание, допълнено от съпругата на поета с девет стихотворения на съставителя на антологията. В него липсва стихотворението на Христо Смирненски „Въглекопач“ поради съществуващата навремето цензура. Трето издание на антологията направено от издателска къща „Списание Пламък“ излиза през 1995 г.
В края на изданието е добавена статията на Светлозар Игов „Антологията като форма на критиката“ от 1994 – една съвременна оценка на Гео-Милевата „Антология на българската поезия“.
Гео Милев
Георги Касабов Милев, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата, той е убит от полицията след атентата в „Света Неделя“ през 1925 г. Баща е на детската писателка Леда Милева. Днес има квартал в София, наречен на неговото име.
Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (дн. гр.Раднево), в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов. По-късно баща му се премества в Стара Загора, където основава книжарница и издателство през 1907 г.
Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарен и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някого от младите поети-символисти — Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915–1916 г. заедно с Никола Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, която изнася няколко представления.
Няма добавен откъс от книгата!