След изключителния успех на първия пътепис на Йордан Радичков за Сибир „Неосветените дворове“, Швеция отправя официална покана към автора за ново пътешествие. Той се запътва към още една мразовита страна с тетрадка и изгризано моливче, за да напише следващия си пътепис „Малка северна сага“.

Пътуването на Радичков започва още в София с появата на една сърна по средата на булеварда и тя бележи началото на едно сюрералистично пътуване из Швеция.

Книгата разказва за впечатленията на автора от пътуванията му до страната през различни сезони и по различни поводи – от най-дългия ден в Швеция до участието му на кръгли маси с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол.

Заедно с това авторовата мисъл непрестанно тегли към родния край и спомените за близките хора, детството, бомбандировките над София, сънищата на младата му тогава майка и една прекрасна литературна панахида, обслужена в памет на Емилиян Станев и неговите безчетни кучета.

„Шведите имат слабост към знамето, в небето на Швеция навсякъде се веят знамена… Стана ми мъчно за моето знаме. Сечено от саби, пронизвано от куршуми, обгаряно в барутни пламъци, то бе символ на човешката издържливост.“

„Малка северна сага“ се появява за първи път през 1980 година и е преведена на шведски през 1981 година. Настоящото ново самостоятелно издание е първото такова за последните 40 години.

Няма добавен откъс от книгата!