„Нашата литература и литературна история не познават до този момент такъв тип на подбор на пътеписни текстове, който да свидетелства за опознаването на духовната нагласа, за мотивацията и освободеното мислене на българина в зората на ХХ век, а именно пътувания в литературно необходени земи до възможно най-отдалечените и екзотични места – Хавайските острови, Северна Америка, Африка, Япония. Литературните резултати – пътеписите „Сандвически или Хавайски острови“ от Данил Руевски (1902), „Отиванието в Америка и връщанието ми“ (1904) от Христо Н. Соколов, Ради В. Радев с „В южните страни. Египет, Южна Арабия, Източна Африка“ (1906) и „Пътьом през Япония“ (1907) от Антон Бозуков, нямат повторна публикация. Но и без конюнктурни доводи предлаганите текстове носят интересна и днес информация и неизгубена актуалност…

Припомнянето на тези текстове има за цел да повдигне прашната завеса на забравата и да възкреси имена на техните автори. Пътешествията задават много въпроси. Авторите на четирите пътеписа се опитват да дадат отговорите. Ние, хората от ХХІ век, трябва да разчетем посланията.“

Румяна Пенчева

Няма добавен откъс от книгата!