Пътуване, почти религиозно аскетично през Годината на Маймуната, към миналото, което се изплъзва. Година на загубите — както казва Пати Смит, ,,първо умря Мохамед Али, после Санди [Пърлман] и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ“. Тази книга звучи като сбогуване, но всъщност е търсене. На преживявания, на места, на родени във въображението на писатели истории, на любими хора...
,,Ето какво знам аз. Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да мисля, че нещо чудесно ще се случи съвсем скоро. Може би утре. Онова утре след още много утра.“
English
