„Двадесет и петият час“ (1949) на К. Вирджил Георгиу е една от големите антиутопии на ХХ в., изобличаваща нацизма, комунизма и дехуманизирането на съвременния свят. Романът описва участта на човека, престанал да е личност и сведен само до „досие“ – едно „адско клеймо“, което го преследва до гроба. Творбата, преведена на 31 езика, се публикува за първи път на български език.
English
