Вашата количка е празна!
Черната тетрадка
Докато той пише дневника си, други водят „записки“, попълват досието му – общо 200 страници. Службите на Държавна сигурност – и по времето на Царска България, и по времето на социалистическия строй – го класифицират и като враг, и като опозиция.
Бешков не e членувал в никаква партия. „Но се оказа че съм бил пò земеделец от много други членове. Винаги съм бил в опозиция...“
Ето няколко реда от досието:
Илия Бешков Дунов да се вземе на отчет като произхождащ от богато търговско семейство, брат му е осъден от Народния съд на смърт и ликвидиран, самият обект има вражеско отношение към народната власт, поддържа връзки с лица, вражески настроени.
Из донесенията:
Бешков е много интелигентен, но и много набожен същевременно. Според него, когато говориш, макар и да се опасяваш от подслушване, не се обръщай, не се смущавай, защото ти сам викаш сатаната, издаваш се, че се опасяваш или страхуваш от това, което говориш. Илия Бешков понастоящем е професор по рисуване в Художествената академия. Водил е открита агитация пред студентите в академията против Отечествения фронт. Минава за един от най-добрите наши художници. Награден е с най-високото отличие за изкуство. Лауреат е на Димитровска награда. Същият често е канен на приеми във Френската легация.
Илия Бешков
Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.
Роден на 24-ти юли 1901 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско в семейство с пет деца. Ученик в Плевенската гимназия, той е забелязан и покровителстван от учителя му Ракитин.
Следва в Юридическия факултет на Софийския университет, след което учителства в Долни Дъбник. След това започва да учи живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов.
Започва да рисува още от юношеските си години за което свидетелствува учителят му Ракитин. Първите му карикатури излизат във-к „Звънар”, редактиран от Г.Ив.Вълков с когото се познават като ученици в Плевен и при когото е живял в София все до оженването си за Сия (Анастасия), 1931. Обичал е музиката, свирел е на всякакви народни инструменти.
Творчеството на Илия Бешков се радва на широка популярност и по артистичност, и по съдържателност. Едва ли има българин, който не може да разпознае творбите му в многоликия свят на българското изкуство. Неговата графика не може да бъде поставена другаде, освен там, където се намира – в една страна като България и в конкретен период от нейната история. Но в същото време, с човешкия си и художествен смисъл тя въздейства далеч извън границите, извън рамките на конкретния народ.
„Изкуството е повече неизбежност, отколкото необходимост. Човек е повече поет, отколкото работник"