Тази книга е разказ за Милен. Субективен, личен поглед на жената до него в последните му години тук. Срещнах се с Милена след смъртта на Милен. Тя разказа за тяхната красива история. Милен сподели с мен за Милена два месеца преди да си тръгне. Нарече я „голямата ми любов“. Беше искрен. – Георги Тошев
 

Той беше един от малкото извън „конвейера“ в телевизиите. С времето си беше изградил собствен стил, собствени сетива за работа и с шефовете, и с гостите, и с публиката. И в трите той пак беше себе си - не правеше нещата, както му казваха отгоре или отдолу, или както искаше този отсреща. – Ники Кънчев
 

Той беше журналист, който знаеше за какво наистина става въпрос във всеки един аспект на професията ни. Беше непримирим. Не се кланяше на никого, без значение дали управляващ или не. Никога не клекна за пари. Не се продаде, за да има работно място, заплата и комфорт. – Ани Иванова
 

Първото, което разбираш от общуването си с Милен, е, че е честен, изискващ човек. Той не обичаше изразите „не става“, „не може“, „няма как“. Въобще те за него не съществуваха. Не ги понасяше. Беше прям. – Тара Нури 
 

Телевизията бе негова орисия. От дете. Още откакто баща му една вечер го оставил да гледа „По света и у нас“. Явно така се е случила тази магия между него и новинарството, която така и не го пусна до края. –  Георги Милков