Вашата количка е празна!
Вълшебни приказки от средновековна София (чаршията на златарите)
Приказките, събрани тук, имат произхода си в моето семейство. Далече, далече назад моите предци са софийски златари – по-късно само са били прогонени от града в Чеканчево. И след Освобождението са се върнали на касабата. Тези приказки са предавани от майка на дъщеря и на внучка. Последен техен слушател бях аз. Баба ми Светозара знаеше много от тия древни истории, станали по времето когато градът се е казвал все още Средец. Баба ми минаваше за неграмотна жена, защото не знаеше да чете и да пише на съвременен български. Църковнославянски тя четеше с лекота, знаеше наизуст литургиката. От нея аз чух житието на Св. Пимен и на Св. Никола Нови историята за Алексея Человек Божий, от нея чух „Кървава кошуля“ и „Александрията“, както и омилията „Ходене на Пресвета Богородица по мъките“. Днес се оказва, че късновизантийският роман и поп Пею са били първите ми автори. Към тях се прибавяха приказките, които съм събрал и обработил тука. Както в книгата ми „Длета и ружи“, така и във „Вълшебните приказки от средновековна София“ съм събрал непочитания от фолклористите занаятчийски фолклор. С това отдавам дан на съсловието, от което произхождам, чието духовно наследство ми става все по-скъпо с годините. И понеже останах единствен, който обича това наследство и го тачи, предлагам на младите, които нямат далечни спомени, тия невинни разкази, да обикнат града на градовете Средец, вторият Багдад.
Владимир Свинтила
Владимир Свинтила
Владимир Свинтила (1926–1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма.
Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) е роден на 29.04.1926 г. в София. През 1949 е изпратен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Пише литературно-критически и публицистични съчинения в твърде широк спектър, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции… Познавач на много съвременни и древни езици, Свинтила превежда от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки, латински език. Негово дело са преводи на “Сонети” (1956) на Шекспир, “Песни и поеми” (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн. Умира през януари 1998 г.
Един от неколцината представители на модерната антикомунистическа литература в България.
Няма добавен откъс от книгата!