Един ден дъщеря ми Елизабет ме попита: „Мамо, защо днес луната е червена?“. Разхождахме се по плажа и аз си играех с пясъка. Погледнах Елизабет, вдигнах поглед към луната… и я видях. Изминаха няколко необикновени секунди. Тогава приклекнах и казах на дъщеря си: „Защото днес луната е начервила устните си. Точно както мама“. Eлизабет се усмихна.