Велизар Пенков Енчев е дипломат, университетски преподавател, журналист и офицер в Първо главно управление (външното разузнаване) на Държавна сигурност от 1985 до 1989 г. и в Националната разузнавателна служба от 1990 до 1996 г. След политическите промени от 1989 г. Велизар Енчев участва в политическия живот на страната. През есента на 2014 г., на изборите за 43-то Народно събрание, влиза в парламента от партия НФСБ, която с ВМРО е в коалиция „Патриотичен фронт(ПФ). Напуска парламентарната група два месеца след избирането му и от 1 декември с. г. става независим депутат, обвинявайки ръководството на ПФ, че е изневерило на партийната програма и обещанията пред избирателите, давайки подкрепата си за кабинета на Бойко Борисов и неговата антисоциална политика.

През май 1989 г. отпечатва първата си книга – за очаквания разпад на югославската федерация със заглавие „Югославия 1988. Хроника на една година“. Автор е на многобройни аналитични и прогностични публикации за политическите и етническите процеси на Балканите. През 2005 г. издава книгата „Югославия-последната балканска империя. История, политика, етноси“, а през 2009 г. – монографията „Югославската идея“ (неговата докторска дисертация).

През 2009 година излиза книгата му, своеобразна изповед, „Аз бях в разузнаването“, с която изказва дълбокото си възмущение от приравняването на работата му в българското разузнаване на Балканите с тази на агентите на комунистическите тайни служби, известни под абревиатурата ДС. През 2014 г. Издателство „Изток-Запад“ отпечатва второ издание на „Аз бях в разузнаването“ с приложен компактдиск с пълното му работно дело в НРС, съхранявано в Комисията по досиетата. Така Енчев става първият офицер от външното разузнаване на НРБ и Република България, разкрил документално работата си зад граница като кадрови служител на ПГУ и НРС.