Сър Уолтър Скот (1771–1832) е продуктивен шотландски писател на исторически романи, известен в цяла Европа.

Уолтър Скот е роден на 15 август 1771 г., в семейство на единбургски адвокат. Поради крехкото си здраве той прекарва голяма част от детството си във фермата на дядо му, където се заражда интересът му към местните народни предания и легенди. Тази любов към фолклора го съпътства през целия му живот. Завършва право и става адвокат.

Събира и издава няколко тома древни балади. Уолтър Скот чете в превод и в оригинал значителни поетични произведения на френски, италиански и немски писатели, което го подтиква към лично творчество и развива поетичния му усет. Едва по-късно през 1814 г., когато е утвърден и признат поет, Уолтър Скот издава „Уейвърли“ – първият от поредицата исторически романи. Неговите романи повлияват Пушкин, Достоевски, Балзак, Виктор Юго. Силата на това въздействие се крие в различния тип литература, която предлага Скот: нов вид исторически роман, построен върху задълбочени проучвания и достоверно представяне на отминалата епоха. Според изследовател на творчеството му, в романите на Скот има обрисувани 2 836 действащи лица, включително 37 коня и 33 кучета.

Признат е за един от най-големите британски – шотландски романисти, през 1820 година Уолтър Скот получава благородническа титла. Собственик на издателска къща, с амбиции на просветител, представил на съвременниците си книги на Джон Драйдън, Даниел Дефо и Джонатан Суифт, документи, биографии, фолклор и литературни анализи; създател на романите „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Единбургската тъмница“ и много други, през 1825 година видният писател фалира и е принуден да работи усилено до смъртта си през 1832 г., за да изплати дълговете си.