Светлозар Игов – литературен критик и историк, есеист, поет, романист и преводач, е една от значимите и динамични личности в българския литературен живот през последните няколко десетилетия. Когато през далечната 1988 година се появява книгата с неговите фрагменти, озаглавена „Призори“, тя е е посрещната с почти масов възторг, афоризмите се повтарят като крилати мисли, а заглавието ú се възприема като метафора на витаещата във въздуха промяна.