Подобно на Лесков, Сигизмунд Кржижановски е „незабелязаният гений“, когото сравняват с Едгар Алан По, Кафка, Гогол и Александър Грин. Става видим едва 40 години след смъртта си, но винаги е знаел, че ще стане писател. В неговата философия на условността се открояват две неща: вариативността на историята и осезаемото присъствие на човека в нея. Едно леко кривване от обичайния му маршрут би могло да го срещне с компанията на значими личности в европейската култура на 20 век, подвизаващи се по това време в Париж – Модилиани, Пикасо, Аполинер, Бретон. Неговата неизвестност тогава може би го спасява от вечно забвение подобно на толкова творци, изпреварили времето си и останали в сянката на популярните имена на епохата.