Робърт Браунинг (1812–1889) е английски поет и драматург, чието майсторство в драматичния монолог го прави един от най-видните викториански поети. Неговите стихове са известни с тяхната ирония, характеризиране, черен хумор, социален коментар, историческа обстановка и предизвикателен речник и синтаксис.

Робърт Браунинг е роден на 7-и май 1812 г. в покрайнините на Лондон. Баща му е бил дребен банков служител, прекарал в детството си стрес и отдал се в по-късните години на събиране на книги за различни опити, магии и алхимия. Бил слабохарактерен и грижите по семейството били стоварени върху жена му Сара Видеман, дъщеря на немец и шотландка. Двете им деца Саряна и Робърт смятали, че матриархатът е естественият начин за същестуването на едно семейство. От малък Робърт ненавиждал обществените порядки и дисциплината, обичал поезията. Въпреки това сляпо почитал майка си и покорно я слушал, но четял Шели, от когото запомнил думите: По-добре е да обичаш, отколкото да знаеш. Разумът трябва само да е в услуга на чувството.

След като публикувал първите си прекрасни и непонятни поеми „На Полина“ и „Парацелс“, той започнал да се отделя от родителите си и в битов, и в духовен план. Браунинг се влюбил в красивата и талантлива Елиза Флауер, с 9 години по-голяма от него, която била толкова крехка и нежна, че приятелите й я наричали Ариел. Браунинг имал красиво лице, с коси ниско падащи на раменете му. В него се влюбила сестрата на Елиза – Сара, но много скоро избрала целомъдрието и потънала в религиозните си преживявания, написвайки два много популярни в Англия псалма.

Браунинг попаднал в среда на млади литератори. Поезията му обаче била трудна за разбиране. Тя съчетавала бунта на Байрон и атеизма на Шели, домашните добродетели и назряващото викторианство. Да бъдеш непонятен – в това се криело известно достойнство.

За да завърши новата си поема, в която действието се развива в Италия, той предприел пътешествие из страната. Но останал недоволен от работата си. Много по-настойчиво, отколкото преди, той започнал да търси онова възвишено същество, което би могло да ръководи духовния му живот. Когато се върнал в Лондон, пред погледа му попаднали две томчета в зелена подвързия – Стихотворения на Елизабет Барет. Браунинг прочел стиховете и останал потресен. Те дишали със същия възвишен интелект, за който той само мечтаел. Бил обхванат от непреодолимо желание да се запознае с тази талантлива жена. Между тях започнала невероятно интензивна кореспонденция, след което се срещат. Женят се тайно през 1846 г., въпреки забраната на бащата на Барет.

Робърт Браунинг умира през 1889 г. във Венеция.