Ралф Уолдо Емерсън, един от най-проникновените американски писатели, син на унитарианския пастор Уилям Емерсън, е роден на 25 май 1803 г. и води своето потекло от един от пуританските основатели на Конкорд. През 1811 г. Емерсън остава без баща, от 1812 до 1817 г. е ученик в държавното латинско училище в Бостън, а през 1812 г. завършва Харвардския колеж, като се издържа сам. През 1825 г. постъпва в Харвардското Богословско училище. През септември 1829 г. Емерсън е ръкоположен за младши пастор на Втората църква в Бостън. През 1832 г. той обявява, че според него тайнството причастие няма божествена санкция и той не може да го изпълнява. Неговата църква отхвърля това становище и Емерсън заминава за Европа. След като се завръща, подновява занятието си на пътуващ проповедник и всяка неделя изнася проповеди в Бостън и околностите. В края на 1833 г. изнася и първата си нерелигиозна лекция. Оттогава периодично пред голяма публика чете серии от лекции („Животът на велики личности“, „Английската литература“, „Философия на историята“, „Човешката култура“, „Днешната епоха“) и популярността му непрестанно расте.

През 1838 г. Ралф Уолдо Емерсън изнася реч пред Харвардското Богословско училище, в която напада духовната и интелектуалната разпуснатост на повечето унитариански пастори и това става причина за окончателния му разрив с Унитарианската църква.

През 1841 г. публикува първата поредица от своите „Есета“. Тридесет години след скандалната му лекция, той отново е поканен в Харвард, но този път за да бъде удостоен с почетна степен. През 60-те години на ХIХ в. Емерсън е на върха на своята кариера, изнасяйки 80 лекции годишно из страната. 

Емерсън умира от пневмония на 27 април 1882 г. и е погребан в Конкорд.