Пиер дьо Ронсар (1524-1585) е безспорно най-великият френски поет от епохата на Ренесанса. Наречен от съвременниците си „принц на поетите“, в европейски контекст мястото му е между Петрарка и Шекспир. Член, заедно с Жоашен Дю Беле, на групата от седем поети „Плеяда“, които, чрез подражание на античните образци, целят обнова на националната литература, Ронсар във висша степен допринася за кодифицирането на френския език и еманципирането му спрямо латинския, както и за обогатяването на френската поетическа традиция.  Неувяхващата си слава дължи най-вече на любовната лирика от сборниците „Оди“ и „Любовни стихове“, вдъхновени от възлюбените му Касандра, Мари и Елен, на които посвещава безсмъртни сонети. Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател.