През 1911 г. роденият в Уругвай прозаик, поет и драматург Орасио Кирога (1878-1937) става аржентински гражданин. По-голямата част от живота си прекарва в усамотена ферма в североизточната аржентинска провинция Мисионес, близо до границата с Парагвай. Заобикалящата го природа непрестанно буди възторг у него, макар и да е по-скоро безмилостна, отколкото благодатна. Трагизмът на интимния му живот, ранната смърт или преждевременната раздяла с близки и любими хора оставят своя отпечатък върху характера, чувствителността и психиката му. Суров и своенравен, той непоколебимо понася ударите на съдбата и сам й отправя предизвикателства. Застигнат от неизлечима болест, завършва земния си път със самоубийство. В творчеството си е не по-малко дързък. Пише разкази, притчи и приказки въпреки непопулярността на тези жанрове в страната. И се превръща в един от първосъздателите на канона на късата проза в Латинска Америка, всепризнат майстор на магическия реализъм. Блестящият разказвач Х. Кортасар съветва: „Трябва да се чете Кирога“, докато Х. Л. Борхес предпочита да се учи от грешките му. Орасио Кирога се възхищава от Е. А. По, Р. Киплинг, Г. дьо Мопасан, А. П. Чехов. И с произведенията си се нарежда сред безспорните майстори на краткия разказ.