Руската писателка Нина Берберова (1901-1993) емигрира след Октомврийската революция в Париж, живее там 25 години, през които общува с легендарни личности като Ана Ахматова, Владимир Набоков, Борис Пастернак, Марина Цветаева, впоследствие се установява в Съединените щати, където преподава руски език в университета в Йейл.

Посещава Русия през 1989 г. Междувременно сътрудничи на литературни списания и пише статии, разкази, новели и романи, предимно биографични, сред които „Чайковски – историята на един самотен живот“, „Бородин“, „Александър Блок и неговото време“, „Делото Кравченко – история на процеса“, „В памет на Шлиман“ и автобиографията „Курсивът мой“. „Желязната жена“ е биографията на баронеса Мария Закревска Бенкердорф – Мура, издадена за пръв път в Ню Йорк през 1981 г.

На името на Нина Берберова е наречен площад в Арл, където се намира издателството „Акт Сюд“, издавало нейните книги.