Николай Заяков е роден на 27 октомврви 1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафе- нета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението на 60-те години. Издава първата си книга през 1967 г. в пловдивското издателство “Христо Г. Данов”.  Пловдивската му съдба е неразривно свързана с неговите връстници, поетите Петър Анаста-сов, Иван Вълев и, малко по-късно, Иван Николов. Идват и следващите книги на поета “Съдба на цвете”, “Непреклонна възраст”, “Магазин за ме-тафори”, “Свещ”, “Работни думи” , “Дневникът на г-н Самотен”. Тези заглавия илюстрират фанатичната пристрастеност на поета към думите.Николай Заяков е познат на своите читатели и като публицист. Всъщност трудовият му стаж преминава в един вестник и в едно списание. Рубриката му “ Писма от Мрачна поляна” в пловдивския в. “Марица” за жалост е сва-лена от цензурата в годините на демокрацията и забранена дори и като сло-восъчетание.Николай Заяков е женен,има дъщеря и двама внуци.