Ливиу Ребряну е роден на 27 ноември 1885 в Търлишуа, Австро-Унгария и умира на 1 септември 1944 във Валя Маре, област Аргеш, Румъния. Той е румънски класик от периода между двете световни войни, преводач, романист и драматург, член на румънската Академия. Различни периоди от живота си прекарва в Будапеща и Букурещ. Става директор на Националния театър в Букурещ, като заема тази позиция в продължение на 1 година. По заръка на министър-председателя на Румъния, участва в създаването на Дирекция на народното образование. На 19 ноември 1930 г., в резултат на горчиви разочарования от управлението на публичните дейности в тази дирекция, напуска и отива да живее във Валя Маре до Питещ, където и написва повечето си книги. През 1941 г. отново заема поста на директор на Националния театър. На 4 април 1944 г. тежко болен, след турне за представяне на румънската култура в различни европейски градове, се завръща във Валя Маре. Два месеца по-късно умира от белодробното си заболяване. На българския читател Ребряну е познат с Гората на обесените, Йон, (роман, който Йовков сравнява с Гераците на Елин Пелин), както и с Чуляндра (роман с фолклорни мотиви, който изследва народопсихологията чрез връзка между момиче от село и мъж от града).