Ксенофонт (430-354 г. пр.н.е.) е древногръцки военен, атински пълководец и политически деятел, живял през 5 и 4 век пр.н.е. По-късно през живота си става писател и историк и частично привежда автобиографията си в книгата „Анабазис“ (Ανάβασις).

Сведенията за живота на Ксенофонт са твърде оскъдни: животописните бележки в произведенията на древните писатели и в „Анабазис“ на самия Ксенофонт не дават достатъчно материал за биографията му. Затова относно живота му невинаги се достига до пълно съгласие между изследователите на античното литературно наследство.

Ксенофонт е син на Грил. Роден е в Атина между 430 и 425 г., по всяка вероятност към 427 г. Семейството му се числи към атическия дем Ериха. За баща му не се знае почти нищо. Предполага се, че е бил конник. С това именно се обяснява известната Ксенофонтова страст към ездата и лова.

След поражението на персите в битките при Микале и Платея те започват да набират наемници-чужденци. През 401 г., когато Кир Млади се готви за поход срещу брат си Артаксеркс II Мнемон, беотиецът Проксен, с когото Ксенофонт се сприятелява по време на Пелопонеската война, с писмо го скланя да вземат участие в похода на Кир. Така Ксенофонт се озовава при Кир, на когото става не по-малко добър приятел от Проксен. Ксенофонт, изглежда, не е знаел до този момент същинската цел на похода, а когато я разбира, не се решава да напусне Кир. Оттук нататък събитията, изпълнили живота на Ксенофонт като водач на Десетте хиляди, са разказани подробно в „Анабазис“.

Твърде вероятно е след това Ксенофонт да се е върнал в Атина. С парите, които стратезите са си поделили една година по-рано, той поднася в Делфи, в съкровищницата на атиняните, дар на Аполон, от името на Проксен и от свое име. След смъртта на Сократ, учениците му се пръскат из Елада и Ксенофонт навярно се отдалечава от Атина.

През 396 г. той взима участие в похода на цар Агезилай II срещу персите, а по-късно (394 г.), когато тиванци и атиняни се съюзяват срещу Спарта, Ксенофонт се бие при Коронея срещу собственото си отечество. От Сократова гледна точка тази негова постъпка е престъпление. Тук той съвсем забравя мъдрите слова на учителя си, според когото гражданинът не трябва да въстава срещу родината си. Вероятно поради това предателство Ксенофонт е осъден на изгнание.

След като изгубва всичките си имоти, той отива в Спарта, а по-късно, между 390 и 387 г., се заселва в Скилунт, недалече от Олимпия, където спартанците са му подарили имение. По това време той пише и публикува „Анабазис“. По-късно Ксенофонт се мести да живее в Коринт, където го застига вестта, че изгнанието му е отменено. Няколко години по-късно (вероятно през 355 г.) умира в Коринт.