Красимир Дамянов е роден на 25.03.1948 г. в София.

Като студент заминава за Хавана, където учи в продължение на една година. Завършва строително инженерство в ИСИ (1974), работи на строежа на Аспаруховия мост във Варна, в Националния институт за паметниците на културата.

Първият му сборник с разкази „Защо няма бог“ излиза през 1981 г. Известно време живее на свободна практика във Варна, работи като редактор в издателство „Български писател“. С втората си книга „Дяволски нокът“ (1985) става член на Съюза на българските писатели, чийто днешен председател иска изключването му три години по-късно заради направено от Дамянов публично антипартийно изказване. Поканен от Валери Петров и Христо Ганев, Дамянов започва работа в Студия за игрални филми – като редактор и главен редактор на „Колектив 64“, но през 1889 г. е принуден да напусне за „намеса в творческите планове на колектив 64“ и „налагане на продуцентски принципи и материална отговорност“ – обвинения, които скоро ще бъдат отправени към повечето от работещите в областта на изкуство в държавния сектор.

Последната му книга е „Приказки за злояди деца“ (1989), след която практически изчезва от литературната сцена. Става шофьор на такси и емигрира в Испания, връщайки се към предишната си професия.

От 1990 г. живее в Мадрид, реставрира стари сгради, а от три години е стопанин и уредник на културния клуб-хотел „Артхостал“ в Барселона. Романът „Дневникът на една пеперуда“ е написан на испански език.