Елий (или Клавдий) Гален, наричан също Гален от Пергам, е древноримски лекар, хирург и философ от източната, гръкоезична част на Римската империя. Определян като най-задълбочения изследовател в античната медицина, Гален има значителен принос в различни научни области като анатомия, физиология, патология, фармакология и неврология, както и в областта на философията и логиката.

Произлиза от заможно семейство и получава отлично образование, което го подготвя за кариера на философ и лекар. В младостта си той пътува много, запознавайки се с различни медицински теории и открития, след което се установява в столицата на империята, Рим. Там негови пациенти стават видни фигури от римското общество, включително и няколко римски императора, които го назначават за свой личен лекар.

Възгледите на Гален за анатомията и медицината са силно повлияни от разпространената по това време хуморална теория, разработена от по-ранни лекари, като Хипократ. Теориите на Гален от своя страна преобладават в западната медицина в продължение на столетия. Неговите анатомични описания, основаващи се главно на дисекции на маймуни и прасета, се приемат за безспорни до средата на 16 век, когато Андреас Везалий отпечатва своя революционен труд „За строежа на човешкото тяло“, съдържащ описания и илюстрации на дисекции на хора. Теорията на Гален за физиологията на кръвоносната система е отхвърлена в началото на 17 век, когато Уилям Харви поставя началото на съвременната теория за кръвообращението. Въпреки това студентите по медицина продължават да изучават неговите трудове до 19 век. Сред поддържаните от Гален теории, които се приемат и днес, е тази, че главният мозък контролира движенията на мускулите с помощта на нервната система.

Гален смята себе си както за лекар, така и за философ и дори пише трактат, озаглавен „Най-добрият лекар е също и философ“. Гален проявява силен интерес към дебата на медицинските течения на рационализма и емпиризма, като самият той заема средна позиция между двата крайни възгледа.