Ян Непомуцен Потоцки е известен полски писател. Роден е на 8 март 1761 година в имението Пиково край Варшава и трагично загинал на 2 декември 1815 година, когато се самоубива в имението си край Бердичев. Син е на граф Юзеф Потоцки.

Писателят прекарва младините си в Женева и Лозана, където получава много добро образование. Учи във Виена военно-инженерна академия, постъпва в Малтийския орден и участва в операции на малтийската флота в Средиземно море. В този период посещава Италия и Сицилия. Проявява интерес към езотериката и мистицизма и се предполага че е бил във връзка с масонските кръгове.

Участва в работата на революционния Четиригодишен Сейм, свикан във Варшава в 1788 г., наречен още сейм на Жечпосполита; служи при Александър I в руското министерство на външните работи. Ян Потоцки е един от първите славяноведи, принадлежат му 24 големи труда.

Най-известното произведение на Ян Потоцки „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ е публикувано за първи път през 1847 г. оттогава е преиздавано и превеждано на много езици. От някои литературни критици и от сюрреалистите Ян Потоцки се счита за предшественик на естетиката на фантастичното в литература. Цветан Тодоров, френският литературовед от български произход, в „Увод във фантастичната литература“ (1970) посочва Ръкописа, като пример за романите на фантастика на чудноватото и странното и го цитира често.

Според изследвания на съвременни литературоведи романът е от изключително значение и поради използването от автора на многобройни форми на повествование като: разказ в разказ, философски разсъждения, либертариански идеи. Това е роман за самия роман.