Иван Маразов е роден в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в Института „Репин“ в Ленинград през 1967. От 1967 работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание в София и от 1988 до 1991 е негов директор. Между 1969 и 1989 е заместник-главен и главен редактор на сп. „Изкуство“. През 1990-1991 е редактор на международното сп. "Orpheus". От 1985 е организатор и редактор на семинара „Мит-изкуство-фолклор“ (МИФ). Урежда изложби на тракийското изкуство в Япония (1979, 1994) и в САЩ (1998-1999). Проф. Маразов преподава в Нов български университет, департамент „История на културата“, и е ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г.

Доктор е на изкуствознанието от 1976, доктор на науките –  от 1986. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975, за изкуствознание - 1985 и на наградата на БАН за изкуствознание –  1996. Член е на Флорентинската академия „Медичи“ –  1988. Historien emerite de L`Institut culturel de Salanzara, Paris –  1996.

От 1974 до 1988 г. Иван Маразов сътрудничи под псевдоним „Библиотекара“ в качеството си на агент на Държавна сигурност, управление VI (политическа полиция), отдел V, отделение I.Той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1996-1997).

През 1996 е кандидат за президент от БСП, но губи изборите срещу кандидата на десницата Петър Стоянов.