Геза Гардони (1863–1922), белетрист със свое място в духовните процеси на Унгария, е автор на един от големите романи на националната литература – „Звездите на Егер“. Роман, в който писателят със замах загребва и исторически осмисля далечната епоха на турското робство в Унгария. Епоха, когато заедно с нашествието на Османската империя срещу Централна Европа настъпват насилието и фанатизмът по унгарските земи, идва ред на националните и религиозните противоборства, на трагичните разломи в Унгарското кралство. Десетилетия наред в Унгария популярността на Геза Гардони, който твори в края на XIX и началото на XX век, съперничи с известността на най-знаменитите майстори на перото. Но докато Мор Йокаи и Калман Миксат остават в съзнанието на унгареца с няколко десетки творби, Гардони си спечелва слава най-вече с творбата „Звездите на Егер“ – най-четения от нацията роман. Неслучайно изследователите на неговото творчество още приживе определят Гардони като „унгарския Омир“, като създател на „модерен героичен епос“, а „Звездите на Егер“ става задължително четиво в школските учебници. През шейсетте години на XX век романът е екранизиран, появяват се дори и мюзикъли.

Гардони е роден в Аградпсуза, Кралство Унгария. Завършва колеж за учители и работи няколко години като учител и католически кантор. Жени се за Мария Монляр през 1885 г., но бракът им не просъществува дълго.

Писателската кариера на Гардони стартира в средата на 1880-та, когато той започва да пише за различни списания и вестници. Първите му успехи са сатиричните текстове "Гьоре Габор" - писма за селския живот. Около края на века той започва да се занимава с исторически теми в писмена форма, което води до серия от фини романи.

През 1897 г. се премества в Егер (днешна Северна Унгария) заедно с майка си и живее там до смъртта си.