Георги Гроздев е интересно явление в българския и балкански литературен пейзаж. Известен и превеждан във всички балкански страни. Той се появява след промените от 1990 г. и неговата белетристика е представителна за онази нова българска проза, която е алтернативна на всеобщия комерсиален наплив от автори бързописци.