Георги Георгиев Димитров е български учител, книжар, общественик.

Роден е в Кюстендил. През 1851-58 г. учи в Кюстендил при Аверкий Попстоянов, а през 1858–59 г. е учител в Свиленград. Придружител на митрополит Авксентий Велешки в пътуванията му в Македония – Щип, Кратово, Кочани. Деец за църковна независимост. Заради покушението в Хасково през 1873 г. е арестуван и освободен срещу 100 лири, събрани от „домашните му“. Участва в Старозагорското въстание през 1875 г. Книгопродавец (1860) и книжар (1867–75) в Одрин, съмишленик на Христо Г. Данов (от 1860). През 1878 г. се установява в Пловдив. През 1891 г. се среща с министър Георги Живков за открити от него археологически паметници в Провадия и с. Врачеш. Адвокат. Сътрудничи на в-к „Македония“ (1870), в-к „Право“ (1870), в-к „Източно време“. През 1874 г. издава календар и „Буквар за малки деца“. Автор на три книги за историята на България (1894 /1895; 1896; 1899).