Гайто Газданов (1903-1971) напуска Русия с първата емигрантска вълна, предизвикана от Октомврийската революция и Гражданската война. След няколкогодишно странстване, свързващо го за кратко и с България, той се установява във Франция, където още с първите си разкази и романи се утвърждава като ярък и самобитен писател. Оценена високо в своето време, прозата на Гайзданов е преоткрита в края на ХХ век и донася на своя автор макар и закъсняла, но напълно заслужена слава, като му отрежда място сред най-значимите представители на руската литература.