Филипп Зимбардо (роден на 23 март 1933 г.) е американски социален психолог, известен с така наречения Станфордски затворнически експеримент.

По произход е италианец, но израства в Южен Бронкс (Ню Йорк, САЩ). Бакалавърска степен получава от Бруклинския колеж, магистратура и докторска степен – от Йейлския университет.

След като известно време работи в Нюйоркския университет, Зимбардо започва да преподава в Станфорд. В мазето на университета той пригодява три от кабинетите за затворнически килии и провежда прочутия си затворнически експеримент, при който на случаен принцип разпределя 24 студенти доброволци да бъдат „надзиратели“ и „затворници“. Въпреки че по план експериментът е трябвало да продължи 2 седмици, на шестия ден от началото му, самият Зимбардо го прекъсва по етични съображения и най-вече – понеже част от участниците до такава степен се вживяват в ролите си на „надзиратели“, че започват да налагат системен и садистичен тормоз над „осъдените“, които от своя страна изпадат в остри депресивни състояния и чувство на безнадеждност.