Еманюел Льо Роа Ладюри, роден на 19 юли 1929 г. в Льо Мутие ан Сингле, Франция, е френски историк, медиевист, представител на Школата „Анали“; ученик на Фернан Бродел. Почетен професор на Колеж дьо Франс; член на Френската академия на моралните и политическите науки.

Еманюел Льо Рoа Ладюри се ражда в семейството на политика с християнско-демократична ориентация Жак Льо Роа Ладюри, бивш министър на селското стопанство в правителството Виши през 1942 г. и депутат в парламента през 1951-1962 г. Еманюел Ладюри завършва Сорбоната; преподава в Университета в Монпелие. През 1966 г. издава първото си голямо изследване – дисертацията си Les paysans de Languedoc (Селяните на Лангедок). В тази книга той лансира тезата за статичността на социално-икономическата история на Лангедок.

През 1975 г. е издаден най-прочутият му труд – Montaillou, village occitan de 1294 à 1324 (Монтаю, едно окситанско село (1294-1324). Книгата на Ладюри се смята за един от класическите трудове на микроисторията. Разбира се, към Ладюри са отправени и много критики – главно за недостатъчно критическо отношение към изворите.

През 1973 и 1978 г. излизат двата тома на труда му Le Territoire de l'historien (Територията на историка), посветен на методологията на историята. През 1980 г. е издаден трудът му Le Carnaval de Romans (Карнавалът в Роман), чийто фокус е изследването на масовата сеч по време на карнавала в южнофренското градче Роман през 1580 г.

Важни са и заниманията на Ладюри с историята на климата и влиянието му върху социално-икономическите процеси. Той издига концепцията за равновесието на екодемографската система на Европа през XIV- средата на XVIII век.

В течение на години Ладюри е член на Френската комунистическа партия; през 1963 г. преминава в Обединената социалистическа партия, изтъквайки като основна причина потушаването на Унгарското въстание седем години преди това.