Екатерина Петрова Йосифова е родена на 04.06.1941 г. в гр. Кюстендил. Завършва Руска филология в СУ „Св. Климент Охридски". Работи като учителка (Дупница и Кюстендил), журналист (алманах „Струма") и драматург (Кюстендилски драматичен театър). Автор е на стихосбирките „Късо пътуване" (1969), „Нощем иде вятър" (1972), „Къща в полето" (1983), „Имена" (1987), „Подозрения" (1993), „Ненужно поведение" (1993), „Малко стихотворения" (1998), „Легенда за магичния певец" (в съавторство, 1999), „Нищо ново" (2001), „Сиромашко лято" (2004), „Нагоре-надолу" (2004) и на книгите „Посвещение" (стихотворения и проза, 1979) и „Приказка за дракончето Поли" (проза за деца, 1994). Нейни стихотворения са включвани в редица антологии и литературни издания в Австрия, Гърция, Индия, Великобритания, Румъния, Русия, САЩ, Унгария, Германия. Сред по-важните литературни награди, които е получавала, са: Годишна награда за поезия на Съюза на българските писатели (за „Къща в полето" - 1984); Годишна награда за поезия на Съюза на българските писатели (за "Подозрения" и „Ненужно поведение" - 1994); Награда на Сдружението на български писатели (за най-добра книга на годината за "Малко стихотворения" - 1998); Награда „Иван Николов" (за цялостно творчество - 1999).