Добри Жотев (псевдоним на Добри Александров Димитров) е роден на 24 януари 1921 г. в с. Радуй, Пернишко. Основно образование завършва в родното си село. Гимназия учи в София и Перник. През 1942 г., в последния гимназиален клас, е арестуван за антифашистка дейност и осъден по ЗЗД на 15 години затвор. В края на юли 1944 г. успява да избяга от Скопския затвор и участва в сформирането на българския партизански батальон “В. Коларов”, който действа в рамките на ЮНОА на територията на Македония.

В първите години след 9.ІХ.1944 г. е активист на младежкия съюз СНМ, участва в бригадирското движение.

През ноември 1949 става литературен консултант във в. “Народна младеж” и оттогава до края на живота си се посвещава изцяло на литературен труд и работа с млади автори. От 1954 до 1968 г. е редактор в издателство “Народна младеж”, а от 1968 до 1976 г. ˗ във в. “Стършел”.

Добри Жотев започва да пише стихове още в прогимназията, но най-ранните му творби не са запазени. Първата му публикация е през 1942 г. в ученическото списание "Младежко слово", по-късно печата в предвестника на в. “Стършел”, седмичника “Щурмовак”. Автор е на над двайсет книги с поезия и проза, любовна лирика, сатирични поеми, стихотворения, разкази, произведения за деца и три пиеси. По-важните от тях са: “Жажда” (1951), ”Буйният вятър” (1958), “На гости у дявола” (1962), “Обич моя” (1964), “Викове” (1966), “От дявола до кибернета” (1968), “Обличане на Венера” (1969), “Преживени разкази” (1973), “Влюбени слънца” (1973), “Лирически поеми” (1974), “За вас, деца невинни от 5 до 105 години” (1979), “Делфийският оракул” (1983), “Награда от Джокондата” (1985), “Пробягва вихърът на времето” (1987),  “Слънчев сплит” (1988), “Начало за евангелие” (1991), “Езически разкази” (1993), “Светове на сумрака” (1995) и др. Последната му издадена досега книга е “Вихърът на времето” (1996).