Джорджо Манганели (1922–1990) е писател, журналист, преподавател, преводач от английски (Едгар А. По, Т. С. Елиът, Хенри Джеймс, О. Хенри) и автор на пътеписи от Китай, Индия, Исландия, Дания, Ирак, Пакистан, Аржентина. Активно се включва в неоавангардната Група 63 от самото й основаване, заедно с Едоардо Сангуинети, Умберто Еко, Луиджи Малерба. Спечелва си славата на един от най-безстрашните експериментатори в италианската литература. За близо 30 години творчество публикува над 20 произведения. Първата книга на Манганели, Хиларотрагедия, излиза през 1964-та.

Сред последвалите я са есеистичната Литературата като лъжа (1967), сборниците със статии Алманах на самнитското сираче (1973) и Импровизации за пишеща машина(1989), „кавърверсията“ по Карло Колоди Пинокио: една паралелна книга (1977), романът от романи Възхвала на тиранина (1990) и др., включително няколко издадени посмъртно, като романа Окончателното блато (1991) или есето Тихият шум на прозата (1994).