Джон Боулби (1907–1990) е английски психиатър и психоаналитик, основател на ново направление в психологията на развитието, известно като теория за привързаността. Той пръв описва поведението и състоянието на малки деца, разделени или изоставени от родителите и отглеждани в социални институции, които в много отношения изостават от връстниците си. Според него топлата емоционална връзка с майката (или друг възрастен) е от изключително значение за нормалното развитие на детето. Тя е онази стабилна основа, която му позволява да израства, като изследва света около себе си и изгражда пълноценни отношения с другите хора. Боулби обръща особено внимание на тъгата, тревожността и емоционалното отчуждаване, с които децата реагират при раздяла или отхвърляне. В психиатричната си практика той открива, че подобни травми от детството са в основата на много от психичните разстройства и социалните проблеми на пациентите му, в това число и на неуспехите им като родители.