Дженаб Шахабеддин е роден през 1871 г. в Битоля в семейството на майор, загинал при Плевен по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. Поради кончината на бащата семейството се премества в Истанбул, където Дженаб се записва в училището в Топхане. Впоследствие продължава образованието си в средни военни училища. По-късно постъпва в Медицинския лицей в Кулели. След две години в него е приет в пети клас на Военно-медицинското училище, откъдето се дипломира като военен лекар (1889), с чин капитан.

Дженаб Шахабеддин пише в различни литературни жанрове, като си спечелва голяма слава най-вече със стиховете си. Интересът му към поезията се пробужда в средното медицинско училище, като сред заразилите го с вкус към нея са все поети, които продължават традицията на диванската литература през онзи период; неслучайно в първите си стихотворни опити той търпи влиянието им. Дженаб се нарежда сред поетите, въвели значими новости в изписването на сп. „Сервет-и фюнун“ (Съкровищница на знания), когато турската поезия се модернизира, освобождавайки се от влиянието на традиционализма. В годините на специализация по медицина в Париж той продължава да се интересува отблизо, като чете стихове от парнасистите и символистите, повлиян по-специално от Пол Верлен.

Прозата на Дженаб Шахабеддин съставляват в голямата си част неговите пътеписи за различни места на Изток и Запад, писани предимно за вестниците. Например в „На път към хадж“, който според Исмаил Хабиб Cевюк представлява „първият пътепис в пълния смисъл на думата в турската литература“, се описва пътуването от Истанбул до Джеда през 1896 г., където авторът е изпратен като здравен инспектор. Отново като кореспондент на в. „Тасвир-и ефкяр“ осъществява две пътувания в Европа, описвайки впечатленията си в 22 на брой „Писма от Европа“.