Джаноцо Манети е роден през 1396 г. във Флоренция в богато семейство на търговец с благородно потекло. Заниманията му с езиците, макар да започват сравнително късно и да вървят редом с търговските дела, са изключително успешни – Манети превежда и тълкува в публични лекции етическите съчинения на Аристотел, без затруднение превежда от Псалтира.

Приятелят му и негов биограф Веспасиано да Бистици свидетелства за богатата лична библиотека от старателно изучавани ръкописи на три езика, сред които най-многобройни са тези на Аристотел и Цицерон. Манети е вещ познавач на етиката на Аристотел, писмата на апостол Павел, съчинението на Свети Августин За Божия град. Ръкописното му наследство, все още непроучено напълно, включва трактати, исторически съчинения, преводи от гръцки и еврейски, писма и речи. Сред трактатите най-четен и ценен е този за достойството и извисеността на човека. Въпреки влиянието на трактата и заслугите на Манети, ръкописите му
дълго време остават в забвение - преоткрити са едва през 20-те години на XX век от Джовани Джентиле.