Д-р Дейл Бредесен е световно известен експерт в механизмите на невродегенеративните заболявания като болестта на Алцхаймер. Завършва Калтек, след което получава докторска степен от Медицинския център на университета "Дюк" в Дърам, Северна Каролина. Той е главен лекар по неврология в Калифорнийския университет в Сан Франциско (UCSF), преди да се присъедини към лабораторията на Нобеловия лауреат Стенли Прусинер в UCSF за придобиване на следдипломно образование. Заемал е преподавателски длъжности в UCSF, UCLA и Калифорнийския университет в Сан Диего. Д-р Бредесен ръководи програмата за стареене в института "Бърнъм", преди да се присъедини към института "Бък" през 1998 г. като основател и главен изпълнителен директор.

Унифицираният провал на последните проучвания за медикаментите използвани при болестта на Алцхаймер, подчерта критичната необходимост от по-точно разбиране на фундаменталната природа на болестта на Алцхаймер. Изследванията на д-р Бредесен доведоха до нови открития, които обясняват загубата на паметта, наблюдавана при болестта на Алцхаймер, и отворят врата към нов терапевтичен подход. Той открива доказателства, че болестта на Алцхаймер произтича от дисбаланс в сигналите на нервните клетки: в нормалния мозък специфични сигнали и нервните връзки помагат за създаването на паметта, докато различни балансиращи сигнали отговарят за процеса на разпадането на паметта, т.е забравянето, което позволява да се забрави неподходяща информация за сметка на създаване на нови спомени. Но при болестта на Алцхаймер балансът на тези противоположни сигнали се нарушава, нервните връзки се потискат и спомените се губят. Този модел противоречи на популярната догма, че болестта на Алцхаймер е болест на токсичността, причинена от натрупването на лепкави плаки в мозъка. Д-р Бредесен вярва, че амилоидният бета пептид, източникът на плаките, има нормална функция в мозъка - стимулиращи сигнали, които позволяват някои от нервните връзки да изчезнат. По този начин увеличаването на пептида, който се проявява при болестта на Алцхаймер, обръща процеса на запомняне и процеса на забравяне в полза на загубата на паметта. Тези изследвания позволят предприемане на нов подход при лечени на болестта и в момента десетки терапевтични кадри са подложени на предклинични проучвания.