д-р Марк Аткинсън е лекар, който след петгодишна практика започва да изпитва редица съмнения спрямо традиционната медицина, която разчита главно на изписването на лекарства като средство за лечение. Като лекар му става ясно, че значителна част от мотивацията му да помага на другите се корени в нуждата му от самолечение. Той признава, че външно е създавал впечатление на успял и самоуверен човек, но вътрешно е бил уплашен, несигурен и нещастен. Неизлекуваните зависимости, депресията и ниското самочувствие са довели до криза на идентичността.